Ако "санкциите не работят", значи са недостатъчни
Руската агитация, въпреки и да е плитка заради недостойната си идея, ни изправя пред бездънен метафизичен въпрос: годни ли са законите на диалектиката в ерата на Владимир Путин? Човекът, за който се твърди, че е поставил завършек на международния правов ред, открит след Втората международна война, би трябвало да е отменил и някои естествени закони, върху които се основава здравият човешки разсъдък.
Да забележим по какъв начин работи един от трите закона на диалектиката, дефинирани от Хегел. Той гласи, че количествените натрупвания (с позитивен или негативен знак) водят до качествени промени в развиването. Русия го пояснява по следния метод: каквито и западни наказания да се постановат, те не работят. След като са лишени от смисъл, трябва да се анулират. Дебелокожието или дебелоглавието при формулирането на такава мисъл се свежда на елементарен език до
" бълха я ухапала " съветската мечка
Най-усърдният тръбач на съветската агитация в Европейския съюз е унгарският министър председател Виктор Орбан. Той се опира на такава теза, въпреки и да не признава, че я употребява назаем от Москва. Развива и други съждения, почерпени като че ли от кремълски семинар. Последните му прозрения прозвучаха в реч на 25 юли в румънския град Бъйле Тушнад, където има огромна унгарска общественост. Там Орбан съобщи, че западната тактика е построена върху четири нестабилни опори: първата е, че глобите ще отслабят Русия и ще дестабилизират нейното ръководство; втората е, че Украйна може да завоюва войната против Русия с натовски оръжия; третата е, че глобите ще навредят повече на Русия, в сравнение с Европа, и четвъртата е, че светът ще се сплоти против Русия. " Качили сме се в кола, на която и четирите гуми са спукани: безусловно ясно е, че войната не може да бъде извоювана по този метод ", съобщи той.
За Украйна бе лесно да Орбан като ретранслатор на съветската агитация, тъй като е добре осведомена се нейния понятиен уред. Но унгарският министър председател отправи послание към европейската публика, която няма същите защитни рефлекси. Поради исторически аргументи
България е още по-отворена да слуша гласа на Москва
В обособени случаи даже може да го възпроизвежда, както стана по време на телевизионния спор преди президентските избори на 18 ноември 2021 година Тогава президентът Румен Радев: " Санкциите, наложени поради Крим и Украйна, не дават резултат. Колко години от този момент ние нямаме смяна в държанието (на Русия - б.а.), ние нямаме резултат от тези наказания. " От което произтече противоречивото му умозаключение, че " Крим сега е съветски - кой да е? " Сетне последваха разяснения, че фразата му е разбрана погрешно.
Тогава Русия към момента не бе почнала пълномащабна война. Оставаха четири месеца до експанзията в Украйна. Твърдението на Радев можеше да се схване единствено в един смисъл - че глобите не дават резултат, тъй като са незадоволителни. Самият той разви такава мисъл: " Германия прави големи вложения в Русия - в газодобивния бранш, в нефтената индустрия, огромен цех на " Мерцедес "... Как стават тези неща? Стават с една извънредно прагматична политика. " С други думи, вместо наказания Радев бе забелязал колаборационистка политика на някои западни страни, която обаче неправилно уточни като позитивен образец. Вече се вижда ясно, че тази сякаш прагматична политика е водела пряко към сиренето.
Проглеждането пристигна със забавяне
и към хилавите наказания поради Крим светът стартира поетапно да прибавя нови и нови наказателни ограничения против Русия в отговор на нейните военни закононарушения. Дали количествените натрупвания ще доведат до качествени промени? Всичко зависи от тяхната тежест и дълготрайност. Тезата, че би трябвало да бъдат анулирани, тъй като Русия не се отказва от войната, е покана за още по-агресивно държание на Москва.
В рецензиите си против западните наказания Кремъл наложително прибавя, че са противозаконни. Нима? Всяко човешко общество, откогато свят светува, се основава на система от правила. Нарушаването им се глоби, с цел да се поддържа неговото битие. Иначе се разпада. Санкциите могат да бъдат всевъзможни, само че най-хуманната съгласно актуалните разбирания е изолацията. В една страна изолацията може да се постанова посредством вкарване на провинилите се в пандиза. В интернационалните връзки не става по този начин, тъй като няма затвори за страни. За да бъде предпазен интернационалният правов ред, който Русия се пробва да унищожи, макар че за неговото създаване има роля и Съветският съюз (който тя също разруши), единствената цивилизована глоба (без прибягване до война) е изолацията. В този смисъл от позиция на интернационалното право
глобите са изцяло законни
Постепенното им усилване е индикатор, че те не са самоцел, а са средство, чиято цел е вразумяването на Русия и връщането ѝ в международната общественост с признатите групови правила. Ако задачата към момента не е реализирана, усилването, а не отслабването на глобите е разумният път.
Разбира се, има страни, които от десетилетия са подложени на интернационална изолираност, само че не трансформират държанието си. Такава е Северна Корея, в която външните наказания спояват обществото към династията Ким. Самата КНДР няма интерес да се отвори към света, с цел да не изложи на ерозия автократичния си режим, който се усеща на безвредно в своята самотност. Путинова Русия наподобява се е насочила към севернокорейския модел и неслучайно КНДР по този начин драговолно за самостоятелни страни марионетните проруски режими в така наречен Донецка и Луганска национална република. Тя бе изпреварена единствено от инициаторката на отцепването им Русия и от поставената под съветски боен чадър Сирия.
Никакъв прагматизъм не може да оправдае шикалкавенето на България по какъв начин да се държи, когато се слага под въпрос интернационалният правов ред. Самата тя може да оцелее единствено при неговото съблюдаване, тъй като няма сили сама да се пази против сериозна външна опасност. Смисълът да членува в Европейския съюз и НАТО е да се възползва от груповата протекция, а не да живее за непозната сметка. Когато проруските сирени припяват какъв брой е преференциално да влезем в нови договаряния с " Газпром " (при действителен договор), с цел да си осигурим против рубли по-топла и по-евтина зима, не трябва да се съмняваме, че ни подават същото сирене от клопката, което живота на германците.
Да забележим по какъв начин работи един от трите закона на диалектиката, дефинирани от Хегел. Той гласи, че количествените натрупвания (с позитивен или негативен знак) водят до качествени промени в развиването. Русия го пояснява по следния метод: каквито и западни наказания да се постановат, те не работят. След като са лишени от смисъл, трябва да се анулират. Дебелокожието или дебелоглавието при формулирането на такава мисъл се свежда на елементарен език до
" бълха я ухапала " съветската мечка
Най-усърдният тръбач на съветската агитация в Европейския съюз е унгарският министър председател Виктор Орбан. Той се опира на такава теза, въпреки и да не признава, че я употребява назаем от Москва. Развива и други съждения, почерпени като че ли от кремълски семинар. Последните му прозрения прозвучаха в реч на 25 юли в румънския град Бъйле Тушнад, където има огромна унгарска общественост. Там Орбан съобщи, че западната тактика е построена върху четири нестабилни опори: първата е, че глобите ще отслабят Русия и ще дестабилизират нейното ръководство; втората е, че Украйна може да завоюва войната против Русия с натовски оръжия; третата е, че глобите ще навредят повече на Русия, в сравнение с Европа, и четвъртата е, че светът ще се сплоти против Русия. " Качили сме се в кола, на която и четирите гуми са спукани: безусловно ясно е, че войната не може да бъде извоювана по този метод ", съобщи той.
За Украйна бе лесно да Орбан като ретранслатор на съветската агитация, тъй като е добре осведомена се нейния понятиен уред. Но унгарският министър председател отправи послание към европейската публика, която няма същите защитни рефлекси. Поради исторически аргументи
България е още по-отворена да слуша гласа на Москва
В обособени случаи даже може да го възпроизвежда, както стана по време на телевизионния спор преди президентските избори на 18 ноември 2021 година Тогава президентът Румен Радев: " Санкциите, наложени поради Крим и Украйна, не дават резултат. Колко години от този момент ние нямаме смяна в държанието (на Русия - б.а.), ние нямаме резултат от тези наказания. " От което произтече противоречивото му умозаключение, че " Крим сега е съветски - кой да е? " Сетне последваха разяснения, че фразата му е разбрана погрешно.
Тогава Русия към момента не бе почнала пълномащабна война. Оставаха четири месеца до експанзията в Украйна. Твърдението на Радев можеше да се схване единствено в един смисъл - че глобите не дават резултат, тъй като са незадоволителни. Самият той разви такава мисъл: " Германия прави големи вложения в Русия - в газодобивния бранш, в нефтената индустрия, огромен цех на " Мерцедес "... Как стават тези неща? Стават с една извънредно прагматична политика. " С други думи, вместо наказания Радев бе забелязал колаборационистка политика на някои западни страни, която обаче неправилно уточни като позитивен образец. Вече се вижда ясно, че тази сякаш прагматична политика е водела пряко към сиренето.
Проглеждането пристигна със забавяне
и към хилавите наказания поради Крим светът стартира поетапно да прибавя нови и нови наказателни ограничения против Русия в отговор на нейните военни закононарушения. Дали количествените натрупвания ще доведат до качествени промени? Всичко зависи от тяхната тежест и дълготрайност. Тезата, че би трябвало да бъдат анулирани, тъй като Русия не се отказва от войната, е покана за още по-агресивно държание на Москва.
В рецензиите си против западните наказания Кремъл наложително прибавя, че са противозаконни. Нима? Всяко човешко общество, откогато свят светува, се основава на система от правила. Нарушаването им се глоби, с цел да се поддържа неговото битие. Иначе се разпада. Санкциите могат да бъдат всевъзможни, само че най-хуманната съгласно актуалните разбирания е изолацията. В една страна изолацията може да се постанова посредством вкарване на провинилите се в пандиза. В интернационалните връзки не става по този начин, тъй като няма затвори за страни. За да бъде предпазен интернационалният правов ред, който Русия се пробва да унищожи, макар че за неговото създаване има роля и Съветският съюз (който тя също разруши), единствената цивилизована глоба (без прибягване до война) е изолацията. В този смисъл от позиция на интернационалното право
глобите са изцяло законни
Постепенното им усилване е индикатор, че те не са самоцел, а са средство, чиято цел е вразумяването на Русия и връщането ѝ в международната общественост с признатите групови правила. Ако задачата към момента не е реализирана, усилването, а не отслабването на глобите е разумният път.
Разбира се, има страни, които от десетилетия са подложени на интернационална изолираност, само че не трансформират държанието си. Такава е Северна Корея, в която външните наказания спояват обществото към династията Ким. Самата КНДР няма интерес да се отвори към света, с цел да не изложи на ерозия автократичния си режим, който се усеща на безвредно в своята самотност. Путинова Русия наподобява се е насочила към севернокорейския модел и неслучайно КНДР по този начин драговолно за самостоятелни страни марионетните проруски режими в така наречен Донецка и Луганска национална република. Тя бе изпреварена единствено от инициаторката на отцепването им Русия и от поставената под съветски боен чадър Сирия.
Никакъв прагматизъм не може да оправдае шикалкавенето на България по какъв начин да се държи, когато се слага под въпрос интернационалният правов ред. Самата тя може да оцелее единствено при неговото съблюдаване, тъй като няма сили сама да се пази против сериозна външна опасност. Смисълът да членува в Европейския съюз и НАТО е да се възползва от груповата протекция, а не да живее за непозната сметка. Когато проруските сирени припяват какъв брой е преференциално да влезем в нови договаряния с " Газпром " (при действителен договор), с цел да си осигурим против рубли по-топла и по-евтина зима, не трябва да се съмняваме, че ни подават същото сирене от клопката, което живота на германците.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ